“You’re better” (7HoD)

And now you rise, with your guard up,
There’s a war you’re waging.
In your eyes I see anger, and it burns your brain out.
I see pain, do you feel hate
To those, who surround you?
Well I think you’re the one to blame…

Have you tried forgiveness?
Have you tried a little to understand, what others feel?
Have you tried to listen,
to the ones that you would call your friends,
To what they need?

There’s other way. Just stop and wait!

He’s just a kid, he wouldn’t know
What is right from what is wrong,
Weren’t you a child once too?
You’ll have to try, cause you must change
I know you’re better
You’re just gonna have to…

Try forgiveness!
You’re gonna try a bit more and understand, what others feel?
You should try and listen,
To the ones that you would call your friends,
To what they need?

There’s other way, don’t be afraid

Have you tried forgiveness?
Have you tried a little to understand, what others feel?
Have you tried to listen,
To the ones that you would call your friends,

To what they need?
Have ever loved someone, as much as you love yourself?
It is time to change now, because I now you’re better..

Животът е …

Преди малко, на предразполагащо място ми дойде следната велика алегория или метафора :

Животът е … миене на чинии!

Следва приложена аргументация.

През живота си трябва да се “борим” с много проблеми, които аз наричам предизвикателства.
Те са разнообразни,подобно на чиниите за миене, по вид, големина и степен на замърсеност.
А ако сте яли нещо много вкусно, но много мръсно, чинията ви ще поседи мръсна известно време – едва ли на някого му се мият чинии веднага след консумацията на невероятното италианско блюдо в компания с потенциал за вечерта, например. Така ще си имате едни изискващи много време и усилия “засъхнали” проблеми, плод на вниманието ви дни или месеци наред.

Друг проблем са загорелите съдове. Както при готвене, така и в живота понякога огромни за решаване предизвикателства ни се изпречват благодарение на факта, че не сме планирали, бързали сме или сме изпуснали някой детайл. Затова господ е в детайлите, а хората в миенето на чинии. Някои събития с живота ни се струват маловажни, към някои се отнасяме с пренебрежение – “Сега съм млад, ще си поживея!!”; “Какво ако пийна повече на Нова Година?!?” Понякога – нищо, понякога – всичко!

Някои съдове ще счупим, уж за късмет. Има много “крехки” трудности в живота, към които просто трябва да се отнесем с тройно повече внимание, дори и да нямаме време. Понякога счупваме нещо в другия, което не можем да поправим, дори и да искаме, а не е наше, за да минем и без него.

И така с пълна мивка със съдове ние засядаме да мием.Това в същността си е логически грешен израз, тъй като рядко можем да седнем, докато изпълняваме тази дейност. “Миенето на съдове” е един естествен процес, който ни деволюира и от изправени същества накрая ние ставаме прегърбени маймуниподобни, които ходят кой на три, кой на четири крака,а някои дори не могат да ходят. Горките ние, но помнете, маймуните не ядат в чинии,тях ние смеси ги измислили!

Започваме с миенето по различен начин, всеки един от нас:
– Дали да си дадем зор за по-замърсените първо и да си починем с по лесните накрая?
В краткосрочен план това е най-добре – когато дойде уикенда всеки ще си дооправи малките проблемчета и ще почива със семейството. Но дългосрочно нима това значи бъхти, бъхти и като дойде пенсия, че си почиваш?
Това е остарял модел! Това е контролиран от “лошото правителство” модел. Докато мием тези чинии, то налива някаква мазнотия от вчерашни пържоли и ни отлага почивката с 1,2 години, 3-4 %…. А нашите баби са замърсили тези чинии готвейки на трима сина през последните 60-70 години, отгледали са ги и сега чакат от най-малкия – Демокрацията ги изгледа, както биха ги изгледали трима…

Днес ние живеем на ъгъла на Мак Доналдс, но никой не ни задължава да ядем там. Оказва се, че извън града, където ограничените ни погледи не стигат, се простират полета, които макар и малко замърсени, още могат да раждат свежа и здравословна храна, и да калят характери. А чиния от нарязана зелена саладка с лимонче се мие по-лесно, повярвайте ми!

– Други започват от най-лесните и малки неща и оставят гигантите за накрая, когато ще имат образование, опит, мъдрост, но не и силата на младостта. Това и в краткосрочен и в дългосрочен план е лошо. Може да успее само някой, който не планира да му трябват повече чинии в средата на миенето.

– Третият и втори по перфектност план е с песен на уста да започнеш от което е най-отгоре, тъй като то е и най свежо и не засъхнало и да оставиш водата да промива и “кваси” по-долните съдове докато тече, сапунена, по тях. Ако попаднеш на по-мръсна чиния, не я оставяй настрани – дай си зор, потъркай и свърши работата, чиния по чиния, цялата мивка.

– Стигаме и до най-добрия вариант: Не пълни мивката! Измивай чините си с едно-две движения веднага след хранене или остави една за хляб, което само да изтупаш от трохите и пак да ползваш.

УЖАСЯВАЩИТЕ РЕШЕНИЯ

Или по-скоро не-решения са да ядеш в еднократни чинийки и да ги хвърляш, на първо място.
Понякога забравяме, че светът има край и че всички тези боклуци са в задния ни двор, където ще играят децата ни. Там скоро ще има и пясъчник за тях, защото пустините растат с повече от метър годишно, а с покачващите се темпове на идиотизъм на човечеството, се покачват и темповете на тези анти биоразнообразни, и анти човечествени процеси. Друг разбира се е въпроса, че с водата, с която си мием чиниите може един бъдещ африкански футболен отбор да утолява жаждата си с дни наред.

Което ме води и до последния и отново лош вариант – миялната машина.Това е един измислен герой, който решава с вълшебна пръчица проблемите ни,нищо че ни бърка в джоба, пие водата, която и ние и тайничко, но славничко замърсява и предния ни двор дори. Негови роднини са държавата, социалните, Европата, управата или общо казано ДРУГИТЕ, които ТРЯБВА да решат НАШИТЕ проблеми.
В нашата държава това е много разпространено. И дори не ни пука, че миялните машини са все китайско производство, дават утечки и гният като О***и.

За вас не знам, но при мен, за съжаление, ситуацията е следната – чинии се мият с много зор веднъж седмично, обикновено, когато остана без прибор за ядене. Но и тогава аз имам вода и време да си ги измия и да имам чисти чинии отново. А скоро … скоро ще останем без чисти чинии и без вода за миене!!
Е или ще умрем от глад, или ще се върнем към природата и ще ядем като маймуните 🙂

Аз Съм

Където слънцето гори, горя и аз
стичам се на капки от звездите,
капки огън, капки жадна страст,
където фениксът отлита.

Както цветето краси, крася и аз ,
обагрям с думите си тишината.
Приема като ласка моя глас,
обича ме, нарича ме приятел!

Когато вятърът боли , боля и аз
потрисам тялото, душата,
покривам устните си в мраз,
целувката ми слива със съдбата!

Които са мечтите, те съм аз
безплътен и непостижим,
но всеки ще посрещне своя час!
А твоят аз съм, моят ти!

Защото всичко Е, съм тук,
за да “Бъда”, “Бил съм “, и “пребъда”.
Нечии син съм, нечий внук…
За някой друг съм божия присъда!

 

Малката книжка с меки корици

Тя беше малка книжка с меки корици и не се гордееше много със себе си – беше и малко срамежлива. На полицата до големите книги тя изглеждаше нищожна. Всички те – толкова големи, не спираха да се хвалят и дуят една пред друга:
-Мен са ме писали десет години и в началото са ме преписвали на ръка!-казваше едната.
-Хм, и все пак не си повече от хиляда страници, а аз , аз съм два пъти по толкоз, събрала вдъхновението на автора си само за три години!
Споровете им бяха безкрайни.
-Сигурно са много мъдри-казваше си малката книжка. Тя скланяше глава от срам и утихваше в мислите си.
Никой не идваше да я вземе от полицата. Другите ги вземаше понякога дядо, защото бяха, както казваше той, ”шедьоври, вечни книги”. Тях той четеше и препрочиташе. За други идваше баба. Тя почистваше нежно всичките от прахта и си избираше някоя дебела книга с народни рецепти за красота. А малката книжка си седеше все там и никой не я поглеждаше. Нейните страници не можеха да пожълтеят, защото никой не ги отваряше на слънце; нейните корици не можеха да избелеят, защото никой не ги държеше в ръцете си; тя дори нямаше подвързия за разлика от другите.
Мина време. Дядо беше починал отдавна и баба едва се справяше сама. Децата идваха понякога да й помагат, но сега вече тя изнемогваше.
-Мамо, ела , ще живееш при мен. Но ще изхвърлим всички тези книги и сме решили да дадем под наем апартамента.
Добра дума за баба. Тя обичаше книгите си , но вече не виждаше, за да ги чете, а и имаше нужда от помощта на детето си. Не изхвърлиха книгите, а ги дадоха на един търговец на стари книги, да ги продава на главната улица. Малката книжка със меки корици лежеше в един задушен кашон с един куп лигави списания.
-Виж колко съм хубава- суетеше се едно списание за мода отпреди десет години,-Имам кройки за две прекрасни рокли, ама очите да ти останат.
-Да бе, махни се и ти, и твоята вехта мода от миналия век!- отговаряше й друго,-Който разбира, ще вземе мен. Аз съм и по-стилна, и по-практична, и…”
Малката книжка отново се сгуши и зачака със сълзи в очите съдбата си. Скоро я сложиха на щанда и вече можеше да види слънцето. Но вместо да се изтърка от четене , корицата й пожълтяваше и избледняваше ден след ден. Хората минаваха и си купуваха всякакви книги, но не и нея. Етикетчето, което носеше променяше стойността й от 1 лв. на 0.50 лв., на “+подарък”. Наскоро продадоха градинарската книга до нея. Тя беше добра по душа :
-Не се притеснявай,-казваше й,-скоро и теб ще те купят! Виж каква си хубава!
Но малката книжка остана сам сама, някъде встрани.
През един дъждовен ден обаче, една възрастна жена застана пред павилиона с книги, огледа се и сякаш загледа малката книжка. Да, дори я взе в ръце и разтвори кориците й , нещо ,което отдавна никой не бе правил, и затова тя дори усети лека болка и изшумоля в средата си.
-Ще взема тези двете, добри ми човече- каза старицата,-Какво Ви дължа?
-Тази е за лев и петдесет, а другата ви я давам безплатно – отговори й продавачът.
Малката книжка с меките корици не можеше да повярва на ушите и очите си. Някой я искаше! Макар и за без пари, някой искаше точно нея и навярно сега тя щеше да бъде прочетена поне още веднъж от толкова време насам. В еуфорията си тя не усети как възрастната дама я пъхна в чантата си. Когато се поуспокои забеляза спътника си. В чантата до нея лежеше още една потъмняла от времето книжка, сгушена в себе си и тъй безмълвна.
Малката книжка се готвеше да подхване разговор, когато усети ръката на старата дама да бърка в чантата. Тя подхвана двете книжки, извади ги и ги остави в ръцете на едно малко момиченце. Сега сълзите му спряха за миг. То загледа с интерес подаръка си и каза едва доловимо “Благодаря!”. Бабата се усмихна и напусна сградата на дома за сираци. Сега малката книжка с меките корици можеше да разгледа новия си познат, надяваше се и потенциален приятел.
Кой си ти?-запита тя.
Аз съм ”Молитвениче” , а ти коя си?
Аз съм “Песнопойка”-Малката книжка със меки корици.
Приятно ми е, Песнопойчице!
И на мен , господин Молитвеник-усмихна се тя.

“Angel smile” (Slaff)

Песента “Angel Smile” е написана за да изрази чувствата
на една дама към нейния приятел.
Текста написахме по нейни разкази на емблематични за връзката им събития и асоциации.


“Да подариш песен е необикновен дар, защото тя извира дълбоко от душата и остава да звучи във вечността. “Angel smile” беше чудесен подарък за много скъп за мен човек.
Благодаря ти, Ради!”

 

 

I’m standing on the road, waving with my hand to all that was to say “Goodbye”
Buses travel on, they don’t understand me, they wouldn’t even try
Yesterday is gone, back then we were walking down the road we chose for us.
But, now we walk alone, same long line in time, different paths in mind…

Because of your angel smile stay for a while with me!
Stay for the times to come, when you and I will be for always “we”!

I was meant to be the rain falling down to earth to kiss your face, your magic smile.
Am I in love with pain, to chase a fairytale, I wrote myself, to ask for time?
I want to have the flame, that sparkles in your eyes- it’s no surprise I fell for you…
There’s no one here to blame, It’s all just my mistake,I want my dream to come true!

I’ve been waiting all my live, for the perfect match, for this endless love…

Момичето от капчица роса

Момичето от капчица роса
живее в палат от бели карамфили
и мънички врабчета лекокрили
своето гнездо са свили
в нейната коса.
И хиляди цветя
прескачат се и се преливат
и тялото й отвсякъде обливат
оплитат нейната ръка
и става още по-красива,
макар и мъничко свенлива, тя.

В краката й, изваяни в дъжда,
вирее сякаш странна, мощна сила
в тяхната красива форма,
скривалище намерила, себе си е скрила
безкрайната и вечна красота.
Полегнала е сякаш морна,
изпълнена с младежки смут,
но страстна, тръпнеща, покорна,
глава положила в топлия й скут
това е любовта.

Събрали се милиарди светлини
обагрят в шарки греещата плът
и тайнството на свещения момент,
в който двама са сами,
ражда приказния елемент,
а те поемат в него своя път.

А огнената гръд
и в нея биещо сърце
поема той с двете си ръце
и отнася силата им в далечен кът,
където в своето сърце
ще ги остави да горят.

А той е вятърът и тихата мъгла
и гали страстно нежните й устни.
Момичето от капчица роса
обгръща той с телесна топлина
и с хилядите пръсти
отвява нейната тъга.

Остава тя в леглото от листа
на странно чувство в жарък плен.
Развеяна е нейната коса,
протегнала е двете си ръце.
И от светлината озарена,
и сякаш отново преродена
чувства тя
чувства любовта,
Момичето от капчица роса.
08.01.2005г.

Погледни я как…

Виж, погледни я как
Бяга , търси любовтa
И играе тъжно с отблясъци от пепел
Отвори очи, подай ръка
Изсвири й музика
Разлисти в душата й златно цвете.

Ще погледне ли в теб,
Ще потърси ли утеха,
Ще разкрие ли пред теб дълбоки тайни?
Като мъничко дете
Седни в скута й, запей
Разтопете се в мелодия омайна!

Чуй, послушай я,
Усети я нежно как
Гали с черен гребен черните си коси
Ти ще подадеш ръка
Тя ще види твоя знак
Седнала и чака, блясъка на твойте очи

Вкъщи

Чуваше звуци, виждаше сенки
от минало страшно и без топлина.
Събираше дим и съсухрени вейки
от своята черна далечна съдба.

Във влака седеше, разлистваше книга
и се взираше жадно през дебело стъкло.
Едничката чанта после повдигна
извади от вътре лист и перо.

Преписа на листа бележка под ред
и от себе си нещо добави,
после погледна далече напред-
там се сивееше родната гара.

Напълни лулата си с роден тютюн,
който бе купил в чужбина.
После посегна към черен бастун,
колелата свистяха-влакът пристига.

Ботуш позацапан стъпи напред,
последва го изнемощялото тяло.
Приветлив младеж ръката пое,
a той поздрави някак си вяло.

Старецът стъпи на влажен перон,
огледа се и после въздъхна.
На младежа прошепна “Мерси и…пардон“,
бавно пристъпи и на асвалта рухна.

На страна остави бастуна,
книгата в палтото си нервно пъхна,
наведе се бавно и земята целуна,
пророни сълза и тежко въздъхна.

До себе си чу детско гласче:<
“Мамо, защо този дядо изглежда намръщен?”
Обърна се, беше 2-3 годишно хлапе.
Отвърна му тихо ”Защото съм вкъщи!”

Гр. Пловдив
23.08.2005г.

Тишината кове светлина

Тихо е в малката стая,
където тя сгушена спи
И пламъче нежно блуждае,
в мрака ухаен трепти.
Шептят тихо детски усмивки,
в кратък миг споделени
И на хиляди малки снежинки
в пламъче ярко стопени.
На леглото до нея лежат
окапали розови храсти
Ароматни все още те спят
и ухаят червени в съня й.
Тя пренася се чиста в Рая,
на кон белоснежен препуска.
Ангел сякаш се носи в безкрая
и бавно живота напуска.

Конница хилядна носи
нейното приказно тяло
Отпуснати, крачетата боси
бялата роба развяват.
Веят се леки косите й-
милиарди сияйни лъчи
Едва изчезват сълзите й
от нейните невинни очи.

Сияние я в миг озарява
очите си бавно притваря.
Вратите свещени огряват я
и пътя за Рая отварят.
Едва тя самотна измъчена
нататък потегля сама.
Там, на Земята, отлъчена
посреща тук своята съдба.
Лицето й от Бога докоснато
изгрява в невинна усмивка
Изящна, от ангели носена
даряват я фини снежинки
На Земята, в малката стая
в тишината потичат сълзи,
А тя се усмихва от Рая
на своята майка в очи.

11.11.2004г.
гр. Пълдин

Гласът на мечтите

„Kой си ти?“
попитах аз и се заозъртах.
Говореше ми глас,
гласът на моите мечти.
Прехвърлях моментите назад
и пак обърквах лошия с добрия спомен.
А после с мъничко тъга
оставях ги отново там
в купът далечен, на миналото в простора.

„А кой бях аз и за кого?“
отвръщаше гласът объркан,
като мен,
когато през заскреженото стъкло
отново се озъртах
и търсех приказния ден.

И виолетово-зелен
градините просторни прекосявам
на моето съзнание.

Макар и уморен, съграждам аз от тях нов,
невиждан свят във висините,
свят на радост и любов,
свят роден от заклинание,
на моето бъдеще на дните.
Свят, както свети са мечтите,
свят, тъй както моят е живот.

„А кой бе той?“
се питах пак за този глас,
когато той негонен си отиде.
Отиде си, а с него тръгнах аз
и в моя свят намерихме мечтите.

И той замлъкна,
изпълнил своя дълг към мен,
към себе си, към цялата вселена.
И ето аз не ще помръкна
в този ясен и прекрасен ден.

Защото намерих смисъла за мен
в светлината в божествен миг родена
и постигнах своите мечти.

Little angel

Once I saw an angel
walking trough the park
on road of a thousand candles
shining bright in the dark!

As she stared at me, I saw
the innocence in her eyes
“Who are you?” I wanted to know
“I’m the one who’ll make you smile!”

When I held her arms in mine
I could barely hear my thoughts.
Sending many little signs
I was screaming out for love!

When she heard my laughter again,
she raised up into the sky.
She smiled at me and I said “Wait!
Fly with me into the night!”

“Listen, you!” She said to me
“I’ll be always by your side!
And you’ll always be with me,
making other people smile!”

Then she flew away for good.
But her voice is calling me.
Now I knew, I understood
what it’s said for me to be!
05.10.2004
Plovdiv