Category Archives: поезия

Пътят на любовта

Извинявай, че съм неудобна обувка,
В мен навярно влязло е камъче.
Може би дошъл е моментът да ме събуеш,
Но завържи ме и ме метни на рамото си.

Защото тази обувка аз свалил съм от себе си
И ходех бос по паважа за двама.
Събуй се и ти и да ходим заедно,
Боси и чисти, макар и не винаги рамо до рамо!

Дръж ръката ми, докато не я пусна,
за да се слея с песента на природата
Пак ще те хвана, после ти ще ме пуснеш, за да танцуваш с цветовете и хората.

Върви напред, притичвай и спирай се
Няма да бързам, ще чакам
Да се обърнеш и да ме извикаш,
когато почиват малко краката ти.

А пътят се вие през поля и гори,
В студ пек и сянка, пропасти и реки.
И все така, в два коловоза
Завинаги заедно
В единия вървя аз, в другия – ти…

Аз Съм

Където слънцето гори, горя и аз
стичам се на капки от звездите,
капки огън, капки жадна страст,
където фениксът отлита.

Както цветето краси, крася и аз ,
обагрям с думите си тишината.
Приема като ласка моя глас,
обича ме, нарича ме приятел!

Когато вятърът боли , боля и аз
потрисам тялото, душата,
покривам устните си в мраз,
целувката ми слива със съдбата!

Които са мечтите, те съм аз
безплътен и непостижим,
но всеки ще посрещне своя час!
А твоят аз съм, моят ти!

Защото всичко Е, съм тук,
за да “Бъда”, “Бил съм “, и “пребъда”.
Нечии син съм, нечий внук…
За някой друг съм божия присъда!

 

Погледни я как…

Виж, погледни я как
Бяга , търси любовтa
И играе тъжно с отблясъци от пепел
Отвори очи, подай ръка
Изсвири й музика
Разлисти в душата й златно цвете.

Ще погледне ли в теб,
Ще потърси ли утеха,
Ще разкрие ли пред теб дълбоки тайни?
Като мъничко дете
Седни в скута й, запей
Разтопете се в мелодия омайна!

Чуй, послушай я,
Усети я нежно как
Гали с черен гребен черните си коси
Ти ще подадеш ръка
Тя ще види твоя знак
Седнала и чака, блясъка на твойте очи

Вкъщи

Чуваше звуци, виждаше сенки
от минало страшно и без топлина.
Събираше дим и съсухрени вейки
от своята черна далечна съдба.

Във влака седеше, разлистваше книга
и се взираше жадно през дебело стъкло.
Едничката чанта после повдигна
извади от вътре лист и перо.

Преписа на листа бележка под ред
и от себе си нещо добави,
после погледна далече напред-
там се сивееше родната гара.

Напълни лулата си с роден тютюн,
който бе купил в чужбина.
После посегна към черен бастун,
колелата свистяха-влакът пристига.

Ботуш позацапан стъпи напред,
последва го изнемощялото тяло.
Приветлив младеж ръката пое,
a той поздрави някак си вяло.

Старецът стъпи на влажен перон,
огледа се и после въздъхна.
На младежа прошепна “Мерси и…пардон“,
бавно пристъпи и на асвалта рухна.

На страна остави бастуна,
книгата в палтото си нервно пъхна,
наведе се бавно и земята целуна,
пророни сълза и тежко въздъхна.

До себе си чу детско гласче:<
“Мамо, защо този дядо изглежда намръщен?”
Обърна се, беше 2-3 годишно хлапе.
Отвърна му тихо ”Защото съм вкъщи!”

Гр. Пловдив
23.08.2005г.

Гласът на мечтите

„Kой си ти?“
попитах аз и се заозъртах.
Говореше ми глас,
гласът на моите мечти.
Прехвърлях моментите назад
и пак обърквах лошия с добрия спомен.
А после с мъничко тъга
оставях ги отново там
в купът далечен, на миналото в простора.

„А кой бях аз и за кого?“
отвръщаше гласът объркан,
като мен,
когато през заскреженото стъкло
отново се озъртах
и търсех приказния ден.

И виолетово-зелен
градините просторни прекосявам
на моето съзнание.

Макар и уморен, съграждам аз от тях нов,
невиждан свят във висините,
свят на радост и любов,
свят роден от заклинание,
на моето бъдеще на дните.
Свят, както свети са мечтите,
свят, тъй както моят е живот.

„А кой бе той?“
се питах пак за този глас,
когато той негонен си отиде.
Отиде си, а с него тръгнах аз
и в моя свят намерихме мечтите.

И той замлъкна,
изпълнил своя дълг към мен,
към себе си, към цялата вселена.
И ето аз не ще помръкна
в този ясен и прекрасен ден.

Защото намерих смисъла за мен
в светлината в божествен миг родена
и постигнах своите мечти.

Little angel

Once I saw an angel
walking trough the park
on road of a thousand candles
shining bright in the dark!

As she stared at me, I saw
the innocence in her eyes
“Who are you?” I wanted to know
“I’m the one who’ll make you smile!”

When I held her arms in mine
I could barely hear my thoughts.
Sending many little signs
I was screaming out for love!

When she heard my laughter again,
she raised up into the sky.
She smiled at me and I said “Wait!
Fly with me into the night!”

“Listen, you!” She said to me
“I’ll be always by your side!
And you’ll always be with me,
making other people smile!”

Then she flew away for good.
But her voice is calling me.
Now I knew, I understood
what it’s said for me to be!
05.10.2004
Plovdiv