Category Archives: блог

Чуйте новия хит “Не ми пука”

Най-накрая след много миксинг мъки е готово новото ни парче “Не ми пука”.

В него се разказва за един човечец, който избира непопулярния път да оценява истински важните неща в живота и да спре да се съобразява с постоянния суетен натиск на обществото.

Загърбил “предразсъдъци, пози и дребни проблеми (основна тема в ежедневието на дребнавите хора), лирическият герой е готов “смело да преследва всяка своя мечта” и иска да се обгради със себеподобни…

Стиска ли ви да тръгнете с нас в това приключение?

P1050367

Приятели от Пловдив,

18-ти октомври, събота вечерта
Клуб Мармалад
начало:23:00 ч
вход:5 лв.
След седмица и малко идвам при вас – у дома,

със специално Пловдивско шоу.

Ще има песни от преди години,специален поздрав за колегите ми музиканти от Пловдив!

Ето и линк към събитието във facebook:
https://www.facebook.com/events/1547333635478803
Елате да чуете Радо Михов и група Slaff за пръв път на родна земя 🙂

“За да си с мен”@финала на “България търси талант”

Група SLAFF изпълни на финала на шоуто “България Търси Талант” по БТВ,
авторската песен на Радо Михов – “За да си с мен” 🙂

Текст:

Разхождам се по пясъка и търся стар спомен в бутилка,
която заедно пуснахме.
Сега съм сам и вятърът споделя самотата ми с вълните,
липсваш ми, пусто е…

Ще посрещна всяка болка,
сам ще плувам в бурното море,
за да си отново с мен!

И няма да чувствам страх,
няма да търся бряг,
ще плувам до последния ден, само да си с мен!
В огъня бих горял,
силите си бих раздал,
за да видя още веднъж твоето лице!

В онези тесни улички непростимо аз загубих те
и няма вече светлина за мен.
Сега безбрежен лутам се, ти казваш вече късно е,
но аз не вярвам, моля те , не вярвам!

Ще посрещна всяка болка,
сам ще плувам в бурното море,
за да си отново с мен!

И няма да чувствам страх,
няма да търся бряг,
ще плувам до последния ден, само да си с мен!

И когато срещна твоя поглед
и стисна здраво пак твоята ръка,
ще знае колко много те обичам!

Пътят на любовта

Извинявай, че съм неудобна обувка,
В мен навярно влязло е камъче.
Може би дошъл е моментът да ме събуеш,
Но завържи ме и ме метни на рамото си.

Защото тази обувка аз свалил съм от себе си
И ходех бос по паважа за двама.
Събуй се и ти и да ходим заедно,
Боси и чисти, макар и не винаги рамо до рамо!

Дръж ръката ми, докато не я пусна,
за да се слея с песента на природата
Пак ще те хвана, после ти ще ме пуснеш, за да танцуваш с цветовете и хората.

Върви напред, притичвай и спирай се
Няма да бързам, ще чакам
Да се обърнеш и да ме извикаш,
когато почиват малко краката ти.

А пътят се вие през поля и гори,
В студ пек и сянка, пропасти и реки.
И все така, в два коловоза
Завинаги заедно
В единия вървя аз, в другия – ти…

Winner of the ip4all.com contest

CertificateБлагодарение на моя труд “Легално използване на музика в интернет” аз станах един от двама победители в организирания от ip4all.com и IP Bulgaria конкурс по случай Световния ден на Интелектуалната собственост.

Разработката ще бъде публикувана в няколко части на страниците на ip4all.com и ipbasis.com.

Благодаря ви!

Легално използване на музика в интернет

Click to view the full digital publication online
Прочети: Легално използване на музика в интернет

Музикалният бизнес се променя с всяка минута!

Начините, по които слушателят предпочита да слуша музика – даунлоуд, стрийминг, радио, видео –
непрекъснато се видоизменят с появата на новите технологии.

Старият модел със създаването на албуми и продуцирането им на материални носители от големи “мейджър” лейбъли вече е отживелица. Световната икономическа криза е още един неприятен повод да се замислим и какво би платил потребителят, за да слуша хубава музика, и би ли плащал, ако има възможността да си я набави безплатно.

Над тези въпроси съм се концентрирал в дипломната ми работа “Легално използване на музика в интернет”.
Разгледана е нормативната уредба до момента (2012) и състоянието на българския пазар на дигитализирана музика.

Дърта пияница download

“Дърта пияница”

Може да се купи от тук:
http://www.cdbaby.com/cd/slaff2
https://itunes.apple.com/bg/album/d-rta-pianica-darta-pianica/id894326550?i=894326553

Да се слуша и свали безплатно от тук:
https://soundcloud.com/slaffmusic/slaff-1

Да се чуе в youtube/ vbox :
https://www.youtube.com/watch?v=z8imp0gM704
http://vbox7.com/play:8c530a4cb8

Да я харесате и споделите където си искате!

Everest

Последният ми рекламен проект е спотът за Победа АД, Бургас,
който представлява авторска R’n’B/рап композиция с мои вокали и вокалите на външен изпълнител – певица.

Песента трябваше да звучи свежо и младежко, тъй като представяше нов продукт с такъв желан имидж – вафли “Everest”.

Клипът е пускан през лятото на 2012 по няколко радиа на територията на град София и крайморски градове,
както и на интернет страницата на поръчителя.

Животът е …

Преди малко, на предразполагащо място ми дойде следната велика алегория или метафора :

Животът е … миене на чинии!

Следва приложена аргументация.

През живота си трябва да се “борим” с много проблеми, които аз наричам предизвикателства.
Те са разнообразни,подобно на чиниите за миене, по вид, големина и степен на замърсеност.
А ако сте яли нещо много вкусно, но много мръсно, чинията ви ще поседи мръсна известно време – едва ли на някого му се мият чинии веднага след консумацията на невероятното италианско блюдо в компания с потенциал за вечерта, например. Така ще си имате едни изискващи много време и усилия “засъхнали” проблеми, плод на вниманието ви дни или месеци наред.

Друг проблем са загорелите съдове. Както при готвене, така и в живота понякога огромни за решаване предизвикателства ни се изпречват благодарение на факта, че не сме планирали, бързали сме или сме изпуснали някой детайл. Затова господ е в детайлите, а хората в миенето на чинии. Някои събития с живота ни се струват маловажни, към някои се отнасяме с пренебрежение – “Сега съм млад, ще си поживея!!”; “Какво ако пийна повече на Нова Година?!?” Понякога – нищо, понякога – всичко!

Някои съдове ще счупим, уж за късмет. Има много “крехки” трудности в живота, към които просто трябва да се отнесем с тройно повече внимание, дори и да нямаме време. Понякога счупваме нещо в другия, което не можем да поправим, дори и да искаме, а не е наше, за да минем и без него.

И така с пълна мивка със съдове ние засядаме да мием.Това в същността си е логически грешен израз, тъй като рядко можем да седнем, докато изпълняваме тази дейност. “Миенето на съдове” е един естествен процес, който ни деволюира и от изправени същества накрая ние ставаме прегърбени маймуниподобни, които ходят кой на три, кой на четири крака,а някои дори не могат да ходят. Горките ние, но помнете, маймуните не ядат в чинии,тях ние смеси ги измислили!

Започваме с миенето по различен начин, всеки един от нас:
– Дали да си дадем зор за по-замърсените първо и да си починем с по лесните накрая?
В краткосрочен план това е най-добре – когато дойде уикенда всеки ще си дооправи малките проблемчета и ще почива със семейството. Но дългосрочно нима това значи бъхти, бъхти и като дойде пенсия, че си почиваш?
Това е остарял модел! Това е контролиран от “лошото правителство” модел. Докато мием тези чинии, то налива някаква мазнотия от вчерашни пържоли и ни отлага почивката с 1,2 години, 3-4 %…. А нашите баби са замърсили тези чинии готвейки на трима сина през последните 60-70 години, отгледали са ги и сега чакат от най-малкия – Демокрацията ги изгледа, както биха ги изгледали трима…

Днес ние живеем на ъгъла на Мак Доналдс, но никой не ни задължава да ядем там. Оказва се, че извън града, където ограничените ни погледи не стигат, се простират полета, които макар и малко замърсени, още могат да раждат свежа и здравословна храна, и да калят характери. А чиния от нарязана зелена саладка с лимонче се мие по-лесно, повярвайте ми!

– Други започват от най-лесните и малки неща и оставят гигантите за накрая, когато ще имат образование, опит, мъдрост, но не и силата на младостта. Това и в краткосрочен и в дългосрочен план е лошо. Може да успее само някой, който не планира да му трябват повече чинии в средата на миенето.

– Третият и втори по перфектност план е с песен на уста да започнеш от което е най-отгоре, тъй като то е и най свежо и не засъхнало и да оставиш водата да промива и “кваси” по-долните съдове докато тече, сапунена, по тях. Ако попаднеш на по-мръсна чиния, не я оставяй настрани – дай си зор, потъркай и свърши работата, чиния по чиния, цялата мивка.

– Стигаме и до най-добрия вариант: Не пълни мивката! Измивай чините си с едно-две движения веднага след хранене или остави една за хляб, което само да изтупаш от трохите и пак да ползваш.

УЖАСЯВАЩИТЕ РЕШЕНИЯ

Или по-скоро не-решения са да ядеш в еднократни чинийки и да ги хвърляш, на първо място.
Понякога забравяме, че светът има край и че всички тези боклуци са в задния ни двор, където ще играят децата ни. Там скоро ще има и пясъчник за тях, защото пустините растат с повече от метър годишно, а с покачващите се темпове на идиотизъм на човечеството, се покачват и темповете на тези анти биоразнообразни, и анти човечествени процеси. Друг разбира се е въпроса, че с водата, с която си мием чиниите може един бъдещ африкански футболен отбор да утолява жаждата си с дни наред.

Което ме води и до последния и отново лош вариант – миялната машина.Това е един измислен герой, който решава с вълшебна пръчица проблемите ни,нищо че ни бърка в джоба, пие водата, която и ние и тайничко, но славничко замърсява и предния ни двор дори. Негови роднини са държавата, социалните, Европата, управата или общо казано ДРУГИТЕ, които ТРЯБВА да решат НАШИТЕ проблеми.
В нашата държава това е много разпространено. И дори не ни пука, че миялните машини са все китайско производство, дават утечки и гният като О***и.

За вас не знам, но при мен, за съжаление, ситуацията е следната – чинии се мият с много зор веднъж седмично, обикновено, когато остана без прибор за ядене. Но и тогава аз имам вода и време да си ги измия и да имам чисти чинии отново. А скоро … скоро ще останем без чисти чинии и без вода за миене!!
Е или ще умрем от глад, или ще се върнем към природата и ще ядем като маймуните 🙂

Малката книжка с меки корици

Тя беше малка книжка с меки корици и не се гордееше много със себе си – беше и малко срамежлива. На полицата до големите книги тя изглеждаше нищожна. Всички те – толкова големи, не спираха да се хвалят и дуят една пред друга:
-Мен са ме писали десет години и в началото са ме преписвали на ръка!-казваше едната.
-Хм, и все пак не си повече от хиляда страници, а аз , аз съм два пъти по толкоз, събрала вдъхновението на автора си само за три години!
Споровете им бяха безкрайни.
-Сигурно са много мъдри-казваше си малката книжка. Тя скланяше глава от срам и утихваше в мислите си.
Никой не идваше да я вземе от полицата. Другите ги вземаше понякога дядо, защото бяха, както казваше той, ”шедьоври, вечни книги”. Тях той четеше и препрочиташе. За други идваше баба. Тя почистваше нежно всичките от прахта и си избираше някоя дебела книга с народни рецепти за красота. А малката книжка си седеше все там и никой не я поглеждаше. Нейните страници не можеха да пожълтеят, защото никой не ги отваряше на слънце; нейните корици не можеха да избелеят, защото никой не ги държеше в ръцете си; тя дори нямаше подвързия за разлика от другите.
Мина време. Дядо беше починал отдавна и баба едва се справяше сама. Децата идваха понякога да й помагат, но сега вече тя изнемогваше.
-Мамо, ела , ще живееш при мен. Но ще изхвърлим всички тези книги и сме решили да дадем под наем апартамента.
Добра дума за баба. Тя обичаше книгите си , но вече не виждаше, за да ги чете, а и имаше нужда от помощта на детето си. Не изхвърлиха книгите, а ги дадоха на един търговец на стари книги, да ги продава на главната улица. Малката книжка със меки корици лежеше в един задушен кашон с един куп лигави списания.
-Виж колко съм хубава- суетеше се едно списание за мода отпреди десет години,-Имам кройки за две прекрасни рокли, ама очите да ти останат.
-Да бе, махни се и ти, и твоята вехта мода от миналия век!- отговаряше й друго,-Който разбира, ще вземе мен. Аз съм и по-стилна, и по-практична, и…”
Малката книжка отново се сгуши и зачака със сълзи в очите съдбата си. Скоро я сложиха на щанда и вече можеше да види слънцето. Но вместо да се изтърка от четене , корицата й пожълтяваше и избледняваше ден след ден. Хората минаваха и си купуваха всякакви книги, но не и нея. Етикетчето, което носеше променяше стойността й от 1 лв. на 0.50 лв., на “+подарък”. Наскоро продадоха градинарската книга до нея. Тя беше добра по душа :
-Не се притеснявай,-казваше й,-скоро и теб ще те купят! Виж каква си хубава!
Но малката книжка остана сам сама, някъде встрани.
През един дъждовен ден обаче, една възрастна жена застана пред павилиона с книги, огледа се и сякаш загледа малката книжка. Да, дори я взе в ръце и разтвори кориците й , нещо ,което отдавна никой не бе правил, и затова тя дори усети лека болка и изшумоля в средата си.
-Ще взема тези двете, добри ми човече- каза старицата,-Какво Ви дължа?
-Тази е за лев и петдесет, а другата ви я давам безплатно – отговори й продавачът.
Малката книжка с меките корици не можеше да повярва на ушите и очите си. Някой я искаше! Макар и за без пари, някой искаше точно нея и навярно сега тя щеше да бъде прочетена поне още веднъж от толкова време насам. В еуфорията си тя не усети как възрастната дама я пъхна в чантата си. Когато се поуспокои забеляза спътника си. В чантата до нея лежеше още една потъмняла от времето книжка, сгушена в себе си и тъй безмълвна.
Малката книжка се готвеше да подхване разговор, когато усети ръката на старата дама да бърка в чантата. Тя подхвана двете книжки, извади ги и ги остави в ръцете на едно малко момиченце. Сега сълзите му спряха за миг. То загледа с интерес подаръка си и каза едва доловимо “Благодаря!”. Бабата се усмихна и напусна сградата на дома за сираци. Сега малката книжка с меките корици можеше да разгледа новия си познат, надяваше се и потенциален приятел.
Кой си ти?-запита тя.
Аз съм ”Молитвениче” , а ти коя си?
Аз съм “Песнопойка”-Малката книжка със меки корици.
Приятно ми е, Песнопойчице!
И на мен , господин Молитвеник-усмихна се тя.

Момичето от капчица роса

Момичето от капчица роса
живее в палат от бели карамфили
и мънички врабчета лекокрили
своето гнездо са свили
в нейната коса.
И хиляди цветя
прескачат се и се преливат
и тялото й отвсякъде обливат
оплитат нейната ръка
и става още по-красива,
макар и мъничко свенлива, тя.

В краката й, изваяни в дъжда,
вирее сякаш странна, мощна сила
в тяхната красива форма,
скривалище намерила, себе си е скрила
безкрайната и вечна красота.
Полегнала е сякаш морна,
изпълнена с младежки смут,
но страстна, тръпнеща, покорна,
глава положила в топлия й скут
това е любовта.

Събрали се милиарди светлини
обагрят в шарки греещата плът
и тайнството на свещения момент,
в който двама са сами,
ражда приказния елемент,
а те поемат в него своя път.

А огнената гръд
и в нея биещо сърце
поема той с двете си ръце
и отнася силата им в далечен кът,
където в своето сърце
ще ги остави да горят.

А той е вятърът и тихата мъгла
и гали страстно нежните й устни.
Момичето от капчица роса
обгръща той с телесна топлина
и с хилядите пръсти
отвява нейната тъга.

Остава тя в леглото от листа
на странно чувство в жарък плен.
Развеяна е нейната коса,
протегнала е двете си ръце.
И от светлината озарена,
и сякаш отново преродена
чувства тя
чувства любовта,
Момичето от капчица роса.
08.01.2005г.