“Шизофрения” (NOISE)

На странни мисли пак попаднал съм в плен.
И странни сънища сънувам всеки ден.
Посрещам изгрева с поглед възроден
на огнени стрели от пламък озарен.

И в огледалото аз виждам своя враг.
Приятел първи или просто непознат.
Изгрява слънцето и моята мечта
от този ден нататък съдбата си да променя!

Докога ще дишаш и ще чувстваш вместо мен?
Сънувам ли или съм смъртно уморен?
Но ето идва вече, виждам го пред мен
на избавлението жадувания ден!

Дали изгубил съм ума си сред съня.
А той се слива вътре в мен с реалността.
Не зная пътя, но посочвам с ръка.
Във въздуха усещам пропита тишина!

И в огледалото се взирам плахо пак,
но образа не виждам в този тежък мрак!
Духа си чувствам само, призрак неразбран.
За битката житейска мене е избрал!