“Сама” (Slaff)


Дъждът вали по тънките стъкла
измил е пак сънливите улици,
а в стаята, в която спа любовта,
събуждаш се тъжна и сама…

Студени цветя почиват във ваза, пълна с тъга
и росни лъчи докосват перваза – остават сами.
Ето капчица нежност лети покрай тях, самотна и тя.
Копнеят да чуят твоя приказен смях, да ги погалиш с ръка.

Припев:
Не тъжи за любовта – много ни дава, но понякога взима
светът е красив и те чака сега, излез и бъди пак щастлива!

Потърси любов, но откри тъга, макар и в златен обков.
Текат часове, минават и дните, оставаш дете.
В див кръговрат, потъват сълзите, ругаеш на глас…
Кажи, докога ще търсиш следите на загубена страст?

Припев:
Не тъжи за любовта – много ни дава, но понякога взима
светът е красив и те чака сега, излез и бъди пак щастлива!

Рап:
Дъждът ще измие и неговите следи,
ето, той си тръгна, сега си само ти.
А ти си толкова красива и толкова добра,
на този който ти е гадже, всеки би му завидял – аз знам,
защото гледам отстрани и ти си най-прекрасната от всички жени.
На приятели звънни, или пък излез с мен!
Виж, навън те чака новият ден!