Пътят на любовта

Извинявай, че съм неудобна обувка,
В мен навярно влязло е камъче.
Може би дошъл е моментът да ме събуеш,
Но завържи ме и ме метни на рамото си.

Защото тази обувка аз свалил съм от себе си
И ходех бос по паважа за двама.
Събуй се и ти и да ходим заедно,
Боси и чисти, макар и не винаги рамо до рамо!

Дръж ръката ми, докато не я пусна,
за да се слея с песента на природата
Пак ще те хвана, после ти ще ме пуснеш, за да танцуваш с цветовете и хората.

Върви напред, притичвай и спирай се
Няма да бързам, ще чакам
Да се обърнеш и да ме извикаш,
когато почиват малко краката ти.

А пътят се вие през поля и гори,
В студ пек и сянка, пропасти и реки.
И все така, в два коловоза
Завинаги заедно
В единия вървя аз, в другия – ти…