Момичето от капчица роса

Момичето от капчица роса
живее в палат от бели карамфили
и мънички врабчета лекокрили
своето гнездо са свили
в нейната коса.
И хиляди цветя
прескачат се и се преливат
и тялото й отвсякъде обливат
оплитат нейната ръка
и става още по-красива,
макар и мъничко свенлива, тя.

В краката й, изваяни в дъжда,
вирее сякаш странна, мощна сила
в тяхната красива форма,
скривалище намерила, себе си е скрила
безкрайната и вечна красота.
Полегнала е сякаш морна,
изпълнена с младежки смут,
но страстна, тръпнеща, покорна,
глава положила в топлия й скут
това е любовта.

Събрали се милиарди светлини
обагрят в шарки греещата плът
и тайнството на свещения момент,
в който двама са сами,
ражда приказния елемент,
а те поемат в него своя път.

А огнената гръд
и в нея биещо сърце
поема той с двете си ръце
и отнася силата им в далечен кът,
където в своето сърце
ще ги остави да горят.

А той е вятърът и тихата мъгла
и гали страстно нежните й устни.
Момичето от капчица роса
обгръща той с телесна топлина
и с хилядите пръсти
отвява нейната тъга.

Остава тя в леглото от листа
на странно чувство в жарък плен.
Развеяна е нейната коса,
протегнала е двете си ръце.
И от светлината озарена,
и сякаш отново преродена
чувства тя
чувства любовта,
Момичето от капчица роса.
08.01.2005г.