“За приятел” (7HoD)

Намерих те в тиха болка, забравил бе душата си при друг,
Чезнеше…

Тя остави в теб тишината, светът за теб беше някак си сив и глух, без лице.
Не можеше да се превърне в спомен едно сърце с обич за двама, но не-е-е, вече не.
Ще потърся с теб твоя вятър, в тих момент ще дишам вместо теб!

С мен ела, ще намеря път в нощта, за приятел дом!
Цял нов свят за теб ще сътворя! What are you waiting for?

Спомените не прегръщай и сълзи, изсъхнали без следа, забрави!
Попита ме: „Не е ли късно?”, аз казах:„Не!” и протегнах ти ръка.

С мен ела, ще намеря път в нощта, за приятел дом!
Цял нов свят за теб ще сътворя! What are you waiting for?

On your knees, for a second maybe stop to feel.
Start to breathe and you’re one step closer to the real.
Do believe what you are is what you have to be,
Can’t you see, live gives lessons to the ones, who need!