Гласът на мечтите

„Kой си ти?“
попитах аз и се заозъртах.
Говореше ми глас,
гласът на моите мечти.
Прехвърлях моментите назад
и пак обърквах лошия с добрия спомен.
А после с мъничко тъга
оставях ги отново там
в купът далечен, на миналото в простора.

„А кой бях аз и за кого?“
отвръщаше гласът объркан,
като мен,
когато през заскреженото стъкло
отново се озъртах
и търсех приказния ден.

И виолетово-зелен
градините просторни прекосявам
на моето съзнание.

Макар и уморен, съграждам аз от тях нов,
невиждан свят във висините,
свят на радост и любов,
свят роден от заклинание,
на моето бъдеще на дните.
Свят, както свети са мечтите,
свят, тъй както моят е живот.

„А кой бе той?“
се питах пак за този глас,
когато той негонен си отиде.
Отиде си, а с него тръгнах аз
и в моя свят намерихме мечтите.

И той замлъкна,
изпълнил своя дълг към мен,
към себе си, към цялата вселена.
И ето аз не ще помръкна
в този ясен и прекрасен ден.

Защото намерих смисъла за мен
в светлината в божествен миг родена
и постигнах своите мечти.