Вкъщи

Чуваше звуци, виждаше сенки
от минало страшно и без топлина.
Събираше дим и съсухрени вейки
от своята черна далечна съдба.

Във влака седеше, разлистваше книга
и се взираше жадно през дебело стъкло.
Едничката чанта после повдигна
извади от вътре лист и перо.

Преписа на листа бележка под ред
и от себе си нещо добави,
после погледна далече напред-
там се сивееше родната гара.

Напълни лулата си с роден тютюн,
който бе купил в чужбина.
После посегна към черен бастун,
колелата свистяха-влакът пристига.

Ботуш позацапан стъпи напред,
последва го изнемощялото тяло.
Приветлив младеж ръката пое,
a той поздрави някак си вяло.

Старецът стъпи на влажен перон,
огледа се и после въздъхна.
На младежа прошепна “Мерси и…пардон“,
бавно пристъпи и на асвалта рухна.

На страна остави бастуна,
книгата в палтото си нервно пъхна,
наведе се бавно и земята целуна,
пророни сълза и тежко въздъхна.

До себе си чу детско гласче:<
“Мамо, защо този дядо изглежда намръщен?”
Обърна се, беше 2-3 годишно хлапе.
Отвърна му тихо ”Защото съм вкъщи!”

Гр. Пловдив
23.08.2005г.