Аз Съм

Където слънцето гори, горя и аз
стичам се на капки от звездите,
капки огън, капки жадна страст,
където фениксът отлита.

Както цветето краси, крася и аз ,
обагрям с думите си тишината.
Приема като ласка моя глас,
обича ме, нарича ме приятел!

Когато вятърът боли , боля и аз
потрисам тялото, душата,
покривам устните си в мраз,
целувката ми слива със съдбата!

Които са мечтите, те съм аз
безплътен и непостижим,
но всеки ще посрещне своя час!
А твоят аз съм, моят ти!

Защото всичко Е, съм тук,
за да “Бъда”, “Бил съм “, и “пребъда”.
Нечии син съм, нечий внук…
За някой друг съм божия присъда!